ПОСЛЕДЕН ИЗПИТ

На входа, залепен накриво с тъмножълто тиксо, имаше надпис „Места няма!”. Буквите бяха печатни, но изписани на ръка – ниски, разкрачени, с трудно различим интервал между думите. Към края си надписът бе по-дребен и полегнал, като че ли в следващия миг щеше да изпадне от  листа, ако не го задържаше удивителната – висока и тумбеста,…

Продължи четенето...

НЕПОЗНАТА С РОЗОВ БИЛЕТ

Момичето лежеше само, свито на излъсканата дървена пейка в дъното на чакалнята. Любо се повъртя около трите будки – за вестници, книги и кинкалерия – после, все така с ръце в джобовете на късото си тъмносиньо яке от шушляк, прочете цялото разписание на влаковете. Всъщност, интересуваха го само тези за Горна Оряховица, макар че още…

Продължи четенето...

ПРИТЧА ЗА МОЕТО ЗАВРЪЩАНЕ

До този бряг пристигнах преди много години с кораб. На мачтата му имаше само едно платно, голямо колкото парче риза. Когато морето утихнеше, приспано от безветрие, използвахме веслата. Гребците никога не се уморяваха. Брегът завършваше с ивица пясък, зад която се издигаше гъста гора. От нея долитаха крясъците на птици и животни, на плажа мъже…

Продължи четенето...

ВАН ОТ СТАЯ ОСЕМ

Скъпа Ван, Трябва да ти кажа, че твоето признание направо ме изуми. Разбира се, че е така, и не бързай да ме упрекваш, че преувеличавам. Зная, че пак имаш под ръка някое обяснение или може и въобще да не признаеш за какво всъщност става дума. Да не би да си влюбена, Ван! Изобщо не съм…

Продължи четенето...

СМЯХ

Никой не очакваше, че старият майстор на велосипеди от работилничката под партера ще остави завещание. Смъртта му изненада обитателите на голямата сива къща с грапава циментова мазилка, каквато вече никъде не се правеше, и ги хвърли в недоумение. Те не бяха чували майстора да има роднини. Той се бе заселил в къщата преди всички други…

Продължи четенето...

ВЕЧЕР,СЛЕД СМЯНА

Разказ от Миролюб Влахов – МИРОЛИЧ   Наближиха кръстовището. Доста преди да свият в двора на кантона, подадоха мигач и намалиха плавно, за да не налети отгоре им тира, който бе увиснал над багажника на полото. Дидо си бе присвоил привилегията да паркира вътре, въпреки знака „влизането забранено” на входа и фактът, че не познаваше…

Продължи четенето...

СИТИЯТ ВЪЛК

Разказ от Миролюб Влахов – МИРОЛИЧ Тази  Ивана беше невисочка, слаба, руса –  както се казва, сламено-шведско руса  и с фигура, за която не бе нужно друго определение, освен че е спортна. Имаше светлосини, донякъде пъстровати, но всъщност по-скоро само загатнато пъстровати очи, и не толкова загатнато смущаващ поглед – може би защото можеше да…

Продължи четенето...

ПРИТЧА ЗА МОЕТО ЗАВРЪЩАНЕ

Разказ от Миролюб Влахов – МИРОЛИЧ   До този бряг пристигнах преди много години с кораб. На мачтата му имаше само едно платно, голямо колкото парче риза. Когато морето утихнеше, приспано от безветрие, използвахме веслата. Гребците никога не се уморяваха. Брегът завършваше с ивица пясък, зад която се издигаше гъста гора. От нея долитаха крясъците…

Продължи четенето...