ВЕЧЕР,СЛЕД СМЯНА

Разказ от Миролюб Влахов – МИРОЛИЧ   Наближиха кръстовището. Доста преди да свият в двора на кантона, подадоха мигач и намалиха плавно, за да не налети отгоре им тира, който бе увиснал над багажника на полото. Дидо си бе присвоил привилегията да паркира вътре, въпреки знака „влизането забранено” на входа и фактът, че не познаваше…

Продължи четенето...

СИТИЯТ ВЪЛК

Разказ от Миролюб Влахов – МИРОЛИЧ Тази  Ивана беше невисочка, слаба, руса –  както се казва, сламено-шведско руса  и с фигура, за която не бе нужно друго определение, освен че е спортна. Имаше светлосини, донякъде пъстровати, но всъщност по-скоро само загатнато пъстровати очи, и не толкова загатнато смущаващ поглед – може би защото можеше да…

Продължи четенето...

ПРИТЧА ЗА МОЕТО ЗАВРЪЩАНЕ

Разказ от Миролюб Влахов – МИРОЛИЧ   До този бряг пристигнах преди много години с кораб. На мачтата му имаше само едно платно, голямо колкото парче риза. Когато морето утихнеше, приспано от безветрие, използвахме веслата. Гребците никога не се уморяваха. Брегът завършваше с ивица пясък, зад която се издигаше гъста гора. От нея долитаха крясъците…

Продължи четенето...