Разказ от Миролюб Влахов – МИРОЛИЧ   До този бряг пристигнах преди много години с кораб. На мачтата му имаше само едно платно, голямо колкото парче риза. Когато морето утихнеше, приспано от безветрие, използвахме веслата. Гребците никога не се уморяваха. Брегът завършваше с ивица пясък, зад която се издигаше гъста гора. От нея долитаха крясъците…