НЕПОЗНАТА С РОЗОВ БИЛЕТ

Момичето лежеше само, свито на излъсканата дървена пейка в дъното на чакалнята. Любо се повъртя около трите будки – за вестници, книги и кинкалерия – после, все така с ръце в джобовете на късото си тъмносиньо яке от шушляк, прочете цялото разписание на влаковете. Всъщност, интересуваха го само тези за Горна Оряховица, макар че още…

Продължи четенето...

ПРИТЧА ЗА МОЕТО ЗАВРЪЩАНЕ

До този бряг пристигнах преди много години с кораб. На мачтата му имаше само едно платно, голямо колкото парче риза. Когато морето утихнеше, приспано от безветрие, използвахме веслата. Гребците никога не се уморяваха. Брегът завършваше с ивица пясък, зад която се издигаше гъста гора. От нея долитаха крясъците на птици и животни, на плажа мъже…

Продължи четенето...