На входа, залепен накриво с тъмножълто тиксо, имаше надпис „Места няма!”. Буквите бяха печатни, но изписани на ръка – ниски, разкрачени, с трудно различим интервал между думите. Към края си надписът бе по-дребен и полегнал, като че ли в следващия миг щеше да изпадне от  листа, ако не го задържаше удивителната – висока и тумбеста,…